Приложено публикуваме текста на внесеното от ПАЕНПР Становище във връзка с проведеното второ обществено обсъждане на документацията по процедура "Насърчаване на предприемачеството" по ОП "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г.: 


"Професионална асоциация „Европейски и национални програми за развитие“ отбелязва, че в представената за второ обществено обсъждане документация по процедура „Насърчаване на предприемачеството“ са внесени известни положителни корекции спрямо предходната версия на документацията. Въведено е изискване за представяне на бизнес-план по образец, който ще служи и за целите на оценката на проектите. Променени и прецизирани са някои изисквания по отношение на максималния размер и интензитет на БФП, допустимостта на кандидатите и допустимите разходи, добавени са два нови показателя за оценка, като са променени и относителните тегла на оценките по отделните показатели.  

Независимо от посочените незначителни подобрения обаче, представената за второ обществено обсъждане документация не е съществено променена в сравнение с предходната версия на документацията, въпреки доста оживеното обществено обсъждане, получените множество критики и конструктивни предложения от различни организации на целевите групи, вкл. от ПАЕНПР. За съжаление, основните ни критики към процедурата, дадени във връзка с първото обществено обсъждане, остават валидни и сега. Процедурата продължава да не е добре конструирана по отношение на допустимите кандидати, сектори и разходи, критериите за оценяване не са адекватни по отношение на целите на процедурата, а неясните им формулировки позволяват много голям субективизъм при оценяването.

Становището ни по концептуалните проблеми на процедурата бяха подробно изложени при първото обществено обсъждане, r не е необходимо тук да ги повтаряме.

Основните ни „технически“ критики към процедурата продължават да са следните:


І. По отношение на допустимите кандидати

1. Запазено изискването, че едно физическо лице – предприемач следва да притежава над 50% от капитала на предпирятието-кандидат. Както многократно бе подчертано при първото общественото обсъждане, макар това изискване да улеснява управляващия орган при оценката на проектите, то противоречи на масовата житейската практика стартиращо предприятие да се създава не от самостоятелен предприемач, а от група лица, действащи съвместно.

 Предложението ни е да се предвиди допустим кандидат да е и предприятие, в което група физически лица – предприемачи притежават общо повече от 50% от капитала.

2. Изискването за допустимост записаният капитал на предприятието-кандидат да е минимум 20% от допустимите разходи по проекта е недомислено, и следва да бъде преформулирано или премахнато.

Това изискване вероятно е предназначено да гарантира, че предприятието-кандидат разполага поне с част от средствата, необходими за префинансирането и реализирането на проекта. Действително има резон от кандидатите да се изисква доказателство за наличието на собствени средства, необходими за реализирането на проекта, тъй като проектите на стартиращи предприятия принципно не са банкируеми. Това изискване обаче противоречи на масовата практика да се учредяват и регистрират търговски дружества с минималния изискуем капитал, която практика е продиктувана от нуждата да се осигури максимална капиталова гъвкавост на дружествата при осъществяването на стопанската дейност. В какво се изразява тази „капиталова гъвкавост“? Поради непредвидимостта на стопанската дейност е възможно в неблагоприятни за бизнеса години предприятието да приключи със загуба, като при няколко неблагоприятни години е възможно предприятието да акумулира по-значителна загуба, изразяваща се в декапитализацията му. В случай, че предприятието е регистрирано с по-голям капитал, евентуалните загуби от дейността ще го принудят да влезе във формална процедура по ТЗ за намаляване или увеличаване на капитала, което е свързано с изпълнението на редица формални изисквания в рамките на продължителна процедура. С оглед избягването на излишни формални процедури и ограничения, на практика всички предприятия по ТЗ се регистрират и поддържат основен капитал в размер близо до изисквания от закона минимум. По процедурата се въвежда изискване предприятието-кандидат да е със записан капитал от 20% от общите допустими разходи по проекта; при допускане на проект с общи допустими разходи 250 00 лв. това означава регистриран капитал от поне 50 000 лв., който е минималния капитал за регистрация на акционерно дружество. Това е твърде високо изискване за целевата група – стартиращи предприемачи, като ги поставя в неблагоприятно положение по отношение на капиталовата гъвкавост на новоучреденото предприятие.

Ето защо предлагаме да се търси друг механизъм за доказване наличието на средства за реализирането на проекта от страна на кандидата, вместо въвеждането на изискване за записан капитал на предприятието-кандидат.

3. Има принципен проблем по отношение на изискванията за допустимост на кандидатите по т. 11.1.5) и 6), в които е реферирано към „% от предприятието“ или „% от капитала“.

Тези изисквания презумират, че кандидатът е капиталово търговско дружество (при тях има капитал и може да се определи дял от капитала, респ. дял от предприятието в %). Спрямо едноличните търговци, некапиталовите търговски дружества и кооперациите тези изисквания обаче не са адекватни и са невъзможни за прилагане.

Едноличните търговци и некапиталовите търговски дружества по ТЗ въобще нямат (регулиран от закона) капитал. По тази причина при тях въобще не може да се говори за „записан капитал“, визиран в изискването по т. 6). От друга страна, при тях е нерелевантно да се определя притежаван от предприемача дял (%) от предприятието, каквото е изискването по т 5); при некапиталовите дружества в ТЗ се говори за „вноски на съдружниците“ и за „начин на разпределение на печалбите и загубите между съдружниците“, които са различни понятия от „% от предприятието“.

От своя страна, поради променливия характер на капитала и членството при кооперациите, при тях не може въобще не може да се говори за „записан капитал“; дори да се приеме, че той е равен на сумата от дяловите вноски на член-кооператорите, то този капитал е променлив, а не фиксиран в някакъв минимален размер. Поради спецификата на кооперациите при тях по дефиниция не е възможно едно лице да притежава „над „50% от предприятието“ - дяловете на членовете са равни по закон, като поради изискването за минимален брой от 7 член-кооператора притежаваният от едно лице „% от кооперацията“ (каквото и да означава това) по дефиниция винаги ще бъде под 50%.

4. Остава принципно нерешен проблемът с определянето на допустимите сектори. Между първото и второто обществено обсъждане управляващият орган е направил известни корекции в списъка на допустимите сектори, като е добавил към първата група сектори („сектори от НСНМСП, изведени като приоритетни за създаване и развитие на нови предприятия“) секторите ИКТ, издателска дейност и научни изследвания, които досега бяха необосновано изключени от кръга на допустимите.

Проблемът с втората група допустими сектори, наречени „сектори, свързани с преодоляване на европейски и регионални предизвикателства“, обаче остава напълно нерешен. Както вече обосновахме в предишното си становище, включените в тази група сектори нямат почти нищо общо с областите, свързани с европейските и регионалните предизвикателства, които следва да се обект на подпомагане по тази процедура, в съответствие с изричния текст на ОПИК по тази процедура и съображение (8) от преамбюла на Регламент № 1301/2013. Включените сектори противоречат дори на дефиницията на областите, свързани с европейски и регионални предизвикателства, съдържаща се в Приложение Л.

В посочения текст на Регламент № 1301/2013 тези области са дефинирани така: „нововъзникващи области, свързани с европейските и регионалните предизвикателства, като например творческия и културния сектор и иновационни услуги, отразяващи нови обществени изисквания, или с продукти и услуги, свързани със застаряването на населението, полагане на грижи и здравеопазване, иновации в областта на околната среда, нисковъглеродната икономика и ефективността на ресурсите.“ Очевидно е, че тук приоритетно се включват дейностите в Сектор Q „Хуманно здравеопазване и социална работа“ („продукти и услуги, свързани със застаряването на населението, полагане на грижи и здравеопазване“), а защо не е и секторите Е37 „Събиране, отвеждане и пречистване на отпадни води“ и Е38 „Събиране и обезвреждане на отпадъци“ („иновации в областта на околната среда, нисковъглеродната икономика и ефективността на ресурсите“). Тези сектори обаче необяснимо липсват в списъка на допустимите сектори.

Същевременно сред допустимите в сектори в тази група са включени такива, които поради естеството си нямат нищо общо с областите, свързани с европейските и регионалните предизвикателства, както те са описани в съображение (8) от преамбюла на Регламент № 1301/2013. Вместо това като допустими са включени сектори, характеризиращи се с манифактурен, занаятчийски тип производство, еманация на нискотехнологични, дори ръчни производства, които НСНМСП и самата ОПИК дефинитивно считат за неперспективни за растеж на българската икономика, като заявяват за своя цел намаляването на техния относителен дял чрез секторно преструктуриране на икономиката. Дори в самата аналитична част на Условията за кандидатстване (т. 6 на стр.4) е посочено, че сред основните предизвикателства пред развитието на предприемачеството в България е, че е малък делът на новите предприятия, ориентирани към сектори с висока добавена стойност, и че изключително ниска и иновационната активност сред тях. Въпреки този правилен извод, по процедурата са предвидени за приоритетно подпомагане именно нискотехнологични сектори с ниска добавена стойност и липсващ иновационен потенциал.


ІІ. По отношение на допустимите разходи

1. Допустимите разходи по проектите по същество представляват безвъзмездно инвестиционно и оборотно финансиране на стартиращ бизнес в максимален размер 250 000 лв. при интензитет на безвъзмездното финансиране 80%.

Поддържаме принципната си критика към допустимите за финансиране разходи, като считаме, че допустимите разходи са необяснимо всестранни, щедри и разточителни, предвид изключително рисковия характер на тези бизнес-проекти. Изключително широкият обхват на допустимите и високият интензитет на помощта не кореспондират с високорисковия характер на целевите проекти и статистически обоснованата вероятност голяма част от предприятията-бенефициенти да не оцелеят в средносрочен 3-5 годишен период.

2. В рамките на допустимите разходи за персонал е предвидено финансиране на възнаграждението на „предприемача“, като е въведено изискване същият да бъде нает на трудов договор на минимум 4 часа на ден за период от минимум 6 месеца.

Считаме, че това изискване е неадекватно в 2 отношения.

На първо място, считаме, че с оглед ключовата роля на предприемача в реализирането на проекта, следва да се въведе изискване предприемачът задължително да бъде и управляващ/представляващ на предпирятието-кандидат, не само просто мажоритарен съдружник в него. Именно управляващият бизнеса на стартиращото предприятие има решаваща роля за неговия успех или неуспех, а не съдружниците в него като такива. Ако не е налице изискване предприемачът да е и управляващ и представляващ предприятието-кандидат, би се получила нелогичната ситуация оценката на образованието и професионален опит на „предприемача“ има много висок относителен дял в оценката на проекта, но всъщност към него да няма изискване пряко да се ангажира с управлението на бизнеса, за който кандидатства.

На второ място, изискването за наемане на предприемача на трудов договор е неадекватно. Ако предприемачът е и управляващ на предприятието, което ще бъде най-честият случай, а според нас дори следва да се въведе като изрично изискване, то той би бил нает по договор за управление, което е най-честата практика, а не по трудов договор (дори теоретично е спорно дали въобще дейността по управление на бизнеса поради спецификата си подлежи въобще на възлагане по трудов договор, който е договор за престиране на работна сила, но не и за постигане на определени резултати, което обаче е особено характерно за бизнес-управлението).

Във връзка с горното предлагаме изискването предприемачът да бъде нает по трудов договор да отпадне, като бъде заменено от изискване предприемачът задължително да бъде управляващ и законен представител на предприятието-кандидат, нает по договор за управление.

3. След лицата, различни от предприемача, които ще са предмет на оценка, не е включено най-важното за успеха на бизнеса лице, а именно управляващия и представляващия бизнеса. В тази връзка предлагаме, ако не се възприеме идеята предприемачът задължително да е и управляващ и представляващ кандидата, то алтернативно задължително да се включи в кръга на лицата от екипа на предприемача – обект на оценка, управляващия и представляващия кандидата, ако той е различен от кандидата, като за него се предвиди самостоятелна оценка, а не оценка в рамките на общия екип.

4. В рамките на допустимите разходи са включени разходи за материали и консумативи, необходими за реализиране на пазара на продукти.

Считаме, че тази категория разходи е принципно недопустима за финансиране поради нарушаване на non-profit принципа (забраната за генериране на печалба) от предоставената БФП, закрепен в чл. 125, пар. 4 и 5 от Финансовия регламент № 966/2012 и в чл. 4, ал. 3 от ЗУСЕСИФ. Тази категория допустими разходи директно влиза в противоречие с non-profit принципа, тъй като в случая е налице директно генериране на печалба по см на чл. 125, пар. 5 от Финансовия регламент № 966/2012. (превишение на приходите над допустимите разходи). Превишението на приходите над разходите по проекта ще бъде генерирано от прихода от последяващата препродажба (макар и в преработен вид) на закупените в БФП по проекта материали и суровини за производство. Приходът от продажбите на преработените суровини и материали са чиста печалба за бенефициента от проекта, тъй като разходът за тях е напълно покрит по проекта. Спрямо тези разходи не е налице нито едно от изключенията на принципа за негенериране на печалба, посочени в ал. 2 на чл. 125, пар. 4 на регламента. Поради недопустимостта на тази категория разходи за материали и консумативи, финансирането им по проектите ще представлява неправомерна държавна помощ, подлежаща на възстановяване от страна на бенефициента; това би могло да бъде лесно констатирано при последваща проверка на външни контролни органи. Настоящият режим на възстановяване на неправомерна държавна е особено неблагоприятен за бенефициента. Ето защо, с оглед избягване на много неблагоприятни за евентуалните бенефициенти последици, следва управляващият орган още отсега ясно да се установи, ако е необходимо - в диалог с ЕК, дали тази категория разходи са принципно допустими.

5. Като недопустими са определени разходите за разходи за консултантски услуги за разработване на проектното предложение. Считаме, че това е необосновано и неадекватно с оглед спецификата на целевата група бенефициенти.

Особено полезно и важно за стартиращите предприемачи би било да могат да ползват професионална консултантска помощ изготвянето на качествено проектно предложение, вкл. професионално разработен бизнес-.план. Предвид това е необяснимо защо този вид разход е обявен за недопустим, въпреки че приложимият режим минимална помощ позволява този тип допустими разходи.


ІІІ. По Методологията и критериите за оценка

Поддържаме критиката си, че критериите за оценка по същество са необвързани с целите на процедурата и небалансирани, като дават голяма възможност за субективност при оценяването. Широката възможност за субективно оценяване, от своя страна, не гарантира спазването на принципите на прозрачност, равно третиране, ефективност и ефикасност при управлението на средствата от ЕСИФ.

1. Първите три критерия за техническа и финансова оценка „1. Пазарна приложимост на предприемаческата идея“, „2. Социален ефект от реализацията на предприемаческата идея“ и „3. Екологичен ефект от реализацията на предприемаческата идея“ предоставят силна възможност за необективно оценяване.

Параметрите за оценка по всеки отделен показател в рамките на тези критерии дава възможност оценката субективно да варира в изключително широки граници (от 1 до 4 точки) въз основа на субективна преценка на оценяващия дали представената информация покрива всички изисквания и дали е изчерпателна.

По отношение на информацията по първия критерий „1. Пазарна приложимост на предприемаческата идея“ следва да се има пред вид, че се касае за предварителна, първична, съвсем обща базова маркетингова информация относно предприемаческата идея (изготвянето на пълно маркетингово проучване е предвидено като допустима дейност едва по самия проект), при което обемът на информацията, която може да бъде изложена, е ограничен в електронния формуляр в ИСУН до 10 000 знака.

По втория критерий „2. Социален ефект от реализацията на предприемаческата идея“ са обособени три показателя за оценка, които са изключително неясно формулирани и взаимно преплитащи се, което отново позволява изключително субективна оценка. Съществува и възможността за допълнителна субективност на оценката по линия на субективната преценката на оценявания дали представената информация покрива всички изисквания и дали е изчерпателна.

По аналогичен начин, по третия критерий „3. Екологичен ефект от реализацията на предприемаческата идея“ отново са обособени три показателя за оценка, които са изключително неясно формулирани и взаимно преплитащи се, което отново позволява изключително субективна оценка. Отново съществува и допълнителната възможност за субективност на оценката по линия на субективната преценката на оценявания дали представена информация покрива всички изисквания и дали тя е изчерпателна.

Като се има пред вид, че оценката по посочените три показател е с голяма относителна тежест, става ясно, че субективната оценка по тези критерии напълно предопределя цялостното класиране на проектите.

2. Поддържаме критиката си за неадекватността на критериите за оценка, свързани с изискванията за образование и професионален опит на предприемача и екипа му, заявени при първото обществено обсъждане.

Отделно от това, от техническа гледна изискването за образование и опит (на предприемача и екипа му) в областта на предприемаческата идея, не е подкрепено от ясна и недвусмислена дефиниция как ще се определя принадлежността на образованието и опита към областта на предприемаческата идея. Опитът за такава дефиниция в Приложение Л („наличието на логическа свързаност“ между образованието, опита, и предприемаческа идея) с нищо не помага да се реши този проблем, което от своя страна отваря поле за изключително субективно прилагане на показателя от страна на оценяващите без възможност за обективен контрол. Ще се счита ли например, че икономическо образование попада „в областта на предприемаческата идея“,ако се касае за бизнес в областта на обработката на метали? А юридическо такова? А инженерното образование ще се счита ли, че попада в обхвата на дизайнерски бизнес (сектор M74.10 „Дейности в областта на дизайна“)? Очевидна е възможността за напълно субективно оценяване и по тези критерии.

3. Въведените два допълнителни критерия за оценка на ефективността на предприемаческата идея 5. „Прогнозна стойност на EBITDA“ и 6. „Момент на равновесие (Breakeven point)“ по същество дублират оценка по досегашния показател 4. „Прогнозна стойност на нетните приходи от продажби“.

а) Едновременното прилагане двата критерия 5. „Прогнозна стойност на EBITDA“ и 4. „Прогнозна стойност на нетните приходи от продажби“ е безсмислено. ЕBITDA съизмерен с БФП по проекта, е по-ефективен измерител на рентабилността (устойчивостта) на създадения бизнес, като за разлика от 4. „Прогнозна стойност на нетните приходи от продажби“ е универсално приложим за всички отрасли измерител. В крайна сметка важна е възвръщаемостта (рентабилността) на бизнеса, независимо чрез какъв обем продажби тя е реализирана. Обемът продажби е различен при различните бизнеси, като е възможно при по-нисък обем продажби да се реализиран по висока възвръщаемост – това показва, че показателят 4. „Прогнозна стойност на нетните приходи от продажби“ може да е дискриминационен спрямо някои сектори, като същевременно не е необходим при наличието на EBITDA. Отделен е въпросът как точно управляващият орган е определил референтните стойности на оценъчните диапазони (18%, и пр.)?

б) От друга страна, показателят 6. „Моментът на равновесие“ (BEP) в голяма степен дублира оценката по EBITDA, тъй като при по-голям EBITDA периодът до BEP ще е по-кратък.

От тази гледна точка няма смисъл устойчивостта на бизнеса да се оценява по три показателя, по същество възпроизвеждащи сходни оценки. В тази връзка предлагаме да остане само показателят 5. „Прогнозна стойност на EBITDA“ като универсално приложим показател.

4. Предлагаме да се даде по.голяма тежест на оценката по регионална приоритизация и съответствие с ИСИС, за сметка на оценката на предприемача и екипа.


В заключение, отново заявяваме, че според нас по детайлно аргументираните по-горе причини параметрите на процедурата следва да бъдат още веднъж преработени в диалог със всички заинтересовани страни. " 


София, 29.12.2017 г.                                                                                                                    Атанас Кирчев,

                                                                                                                                                     Председател на УС на ПАЕНПР