СТАНОВИЩЕ  

на  

Професионална асоциация „Европейски и национални програми за развитие“ по проекта на документи по процедура BG16RFOP002-1.0.. „Развитие на иновационни клъстери“


    Във връзка с публикувания за обществено обсъждане пакет на документи по настоящата процедура, Професионална асоциация „Европейски и национални програми за развитие“ прави следните коментари и предложения:

   

     І. По Условията за кандидатстване

    1. Предвидено е помощта по Компонент 1 „Подкрепа за укрепване на иновационния и научно-изследователския потенциал на клъстера и създаване на сътрудничества“ да се предоставя по режим „минимална помощ“.  

    Следва да се отбележи, че почти всички допустими за подпомагане по този компонент дейности покриват допустимите за финансиране оперативни разходи по режим „помощи за иновационни клъстери“ по чл. 27, т. 7- 9 от Регламент № 651/2014 (без дейностите по осигуряване на персонал за развитие на клъстерните иновационни дейности, публичност и визуализация, и одит на проекта).     Същевременно сред допустимите дейности по Компонент 1 не са включени разходи за (персонал за) управление на съоръженията на клъстера, които са допустими оперативни разходи по режим „помощи за иновационни клъстери“ съгл. чл. 27, т. 8а) от Регламент № 651/2014; този тип разходи може да са необходими и полезни за дейността на иновационните клъстери, предвид значителните инвестиции в общи клъстерни съоръжения, които се финансират по Компонент 2. 

    С оглед на горното предлагаме на УО да обсъди възможността за следното: 

    - Да се предвидят два алтернативни режима на държавна помощ за дейностите по Компонент 1 (по избор на кандидатите) – „минимална помощ“ или помощ за оперативни разходи по режим „помощи за иновационни клъстери“ (чл. 27, т. 7- 9 от Регламент № 651/2014). Възможността да финансират дейностите по Компонент 1 по режим „помощи за иновационни клъстери“ може да се окаже единствено възможна за кандидати, които вече са изконсумирани пълната си квота по режим „минимална помощ“ по предходни процедури за подкрепа на клъстери.  

    Тъй като обхватът на допустимите оперативни разходи по режим „помощи за иновационни клъстери“ е по-ограничен в сравнение с допустимите по режим „минимална помощ, ще следва изрично да се опишат включените поотделно във всеки от двата режима допустими разходи.  

    - В обхвата на допустимите дейности по режим „минимална помощ“ да се добавят и разходите за (персонал за) управление на съоръженията на клъстера, тъй като този персонал е различен от „иновационния и научно-изследователския персонал на клъстера“, допустим за финансиране по т.1 на Компонент 1. 

    - Разходите за публичност и визуализация, и одит на проекта да се обособят в отделен Компонент 3 по режим „минимална помощ“, така че тяхното финансиране да не зависи от избора на приложим режим държавна помощ за същинските дейности по Компонент 1. 

    2. По отношение на изискванията за допустимост на кандидатите 

    а) С оглед отстраняване на неясноти, следва изрично да се уточни как ще се установява (доказва), че кандидатът отговаря на посоченото в т. 11.1.1) определение за „иновационен клъстер“.  Изискванията по отношение на членския състав на клъстерите са посочени в  т. 11.1.3) и 4), т.е. изискването по т. 1) не се отнася за тях, а дефинира клъстера по отношение на целта му, а именно „да стимулира иновационната дейност чрез…“. В тази връзка следва да се посочи как ще се установява (доказва) наличието на такава цел на клъстера – ще има ли изрично изискване Уставът, респ. Дружественият договор на клъстерната организация да съдържа изричен текст в този смисъл, или установяването на тази цел ще става по друг начин?

    б) Според нас самостоятелното изискване по т. 11.1.2) е безсмислено и би следвало да отпадне, тъй като то по същество се съдържа в другите изисквания за допустимост на кандидатите по т. 1), 3) и 4). Ако все пак остане, неговото систематично място според нас не е в т. 11.1. Критерии за допустимост на кандидатите, а по-скоро в т. 13.1.І. Допустими проекти или т. 15 Допустими целеви групи, доколкото то се отнася до обстоятелството кого ползва предоставяната помощ.

    3. По отношение на допустимите разходи 

    а) С оглед отстраняване на неясноти, считаме, че в т. 14.2. е необходимо да се прецизира какво могат да включват допустимите разходи по Компонент 2, т. 2), в частта им относно „акредитация, сертификация  и др.“. Включват ли се тук например разходи за внедряване и/или сертифициране по международни стандарти за управление на качеството и пр. на клъстерната организация-кандидат; какъв тип „акредитация“ е допустима, и пр.? 

    б) Считаме, че е необосновано ниско ограничението на допустимите разходи по Компонент 2, т. 2) до 50 000 лв. Специализираните програмни продукти и патенти, които са допустими по тази дейност, обичайно са на значително по-висока цена. В тази връзка предлагаме ограничението да бъде не по-малко от 150 000 лв. 

    4. По отношение т. 15 Допустими целеви групи. 

    В първия пасаж на т. 15 е посочено, че ще се подкрепят само „проекти, чието изпълнение води до разработване на продукт (стока или услуга) или  процес“. Това означава, че подкрепяните по процедурата проекти по същество ще са от типа проекти за разработване на иновации. Това изискване става ясно и от показателите по критерий ІV „Новост и пазарна приложимост на разработваната иновация от иновационния клъстер“ от Критериите и методологията за оценка на проектите.

    Тук възникват два принципни проблема: 

    а) Видно от обхвата на помощта по процедурата, вкл. от приложимия режим държавна помощ по Компонент 2, предназначението (целта) на помощта по процедурата е инвестиционно и организационно укрепване на иновационните клъстери. Чрез изискването едновременно с това по проектите да се разработват и иновации, към проектите по същество се поставя и втора цел, а именно разработване на иновации. Тези две цели са трудно съвместими в общ проект, тъй като са различни и дори разнопосочни. По същество два доста различни проекта (различни по отношение на цели, ангажирани лица, дейности, разходи и резултати, нямащи почти нищо общо помежду си) ще следва да бъдат изкуствено „сглобени“ в общ проект, което неизбежно ще разфокусира проектите и ще затрудни изпълнението им, с което ще постави под въпрос постигането и на двата вида цели и резултати. 

    б) Освен това, по процедурата не са предвидени като допустими редица видове разходи,  които са необходими и типично се финансират по процедурите за разработване на иновации, като напр. разходи за външни услуги, необходими за разработването на иновации (за възлагане на научни изследвания, за трансфер на знания, за консултантски и еквивалентни услуги), за наем на оборудване и инструменти, и пр. Опитът показва, че ползването на външни експертни услуги много често е изключително необходима и дори задължителна част от дейностите по разработване на иновации.

    Във връзка с горното предлагаме да отпадне изискването по проектите да се разработват иновации, което ще позволи проектите по процедурата да се фокусират върху същинската си цел за инвестиционно и организационно укрепване на иновационните клъстери. Алтернативно, ако това изискване въпреки всичко гореизложено остане, дейностите по разработване на иновации да се обособят в отделен компонент по режим „помощи за проекти за научноизследователска и развойна дейност“ по чл. 25 от Регламент № 651/2014 или по режим „минимална помощ“, като в допустимите разходи бъдат включени и разходи за външни услуги, необходими за разработването на иновации (за възлагане на научни изследвания, за трансфер на знания, за консултантски и еквивалентни услуги), за наем на оборудване и инструменти, и др. под.

  

      ІІ. По Методологията и критериите за оценка на проектни предложения

    1. В случай, че отпадне изискването по проектите да се разработват иновации, както е предложено по-горе, да отпадне критерий ІV „Новост и пазарна приложимост на разработваната иновация от иновационния клъстер“ от критериите за техническа и финансова оценка. 

    2. Наименованието на показател 1 „Брой членове на иновационния клъстер , реализирали печалба през 2018 г.“ по критерий І. „Основни характеристики на клъстера“ не съответства на дефинираните оценъчни диапазони (рейнджове) – съгласно тях се оценяват само броя на членовете на клъстера, но не и тези от тях, които са реализирали печалба. Ако ще се оценява броя на членовете, реализирали печалба, това ще трябва изрично да се допълни в оценъчните рейнджове, като в колона „Източник за проверка“ като източник на информация се посочат счетоводните баланси на членовете (не на кандидата, както е посочено сега). 

    3. По показател 1 „Участие на иновационния клъстер в проекти, финансирани от донорски програми“ по критерий ІІ „Сътрудничество на иновационния клъстер“ за техническа и финансова оценка се оценява участието на кандидата в донорски проекти, т.е. проекти, финансирани с БФП. Считаме, че този критерий е принципно необоснован с оглед спецификата на клъстера като бизнес-ориентирано обединение. Донорските проекти са частен случай на външно финансиране на клъстери, което е с некомерсиална насоченост. Участието в такъв тип проекти индикира опит на клъстерната организация единствено в спецификата на изпълнение и отчитане на донорски проекти, но само по си от участие или неучастие в такива проекти не може по презумпция (by default) да се обосновава  извод за качеството на клъстера и степента на неговия организационен и иновационен капацитет, още по-малко пък за опита му в „сътрудничество“ (донорските проекти, в които клъстерът е участвал,  може да са били изпълнени само от клъстерната организация без участие на членовете на клъстера и/или без други партньори). Опитът и капацитетът на клъстера за сътрудничество може да са развити в не по-малка степен и чрез участие в НЕдонорски проекти и дейности, което прави изискването за оценяване на участие в донорски проекти необосновано и дори дискриминационно спрямо клъстери, които са развили капацитета и сътрудничеството чрез участие в друг тип напр. комерсиално финансирани проекти и дейности, като се има пред вид, че такъв тип дейности съответстват в по-голяма степен на същността на клъстера като бизнес-ориентирано обединение, а не non-for-profit организация, която типично се финансира от донорски проекти. 

    В тази връзка предлагаме показател  1 „Участие на иновационния клъстер в проекти, финансирани от донорски програми“ да отпадне. 

 

София, 13.03.2019 г.                                                                  Атанас Кирчев,  

                                                                                                    Председател на УС на ПАЕНПР



1. Приложение за сваляне: Внесено становище на ПАЕНПР по проекта на документи по процедура „Развитие на иновационни клъстери“ по ОП "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г.