Анализ на Председателя на УС на ПАЕНПР - г-н Атанас Кирчев, публикуван във в. "Капитал" на 16.03.2016 г.:


Оперативната програма "Конкурентоспособност" беше една от най-атрактивните за бизнеса през изминалия програмен период. За близо девет години - от 2007 г. до края на 2015 г., беше усвоен почти целият й бюджет от 1.2 млрд. евро. Бяха подадени над 10 хил. проекта, от които за финансиране бяха одобрени 3154. Изпълнението на програмата периодично беше съпътствано от хронични проблеми и минискандали с обвинения за неправилно оценяване и класиране на проектите, особено по схемите за технологична модернизация и иновации.

Въз основа на опита от изминалия програмен период основната препоръка за гарантиране на успешното изпълнение на новата оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 - 2020" (ОПИК 2014 - 2020) е да се разработят и приемат детайлно разписани икономически политики в обсега на действие на програмата. Те трябва да бъдат подготвени с участието на всички заинтересованите страни и на тази основа ще е възможно да се определят адекватни и качествени критерии за оценка на проектите. Необходимо е също така да се помисли и за по-доброто структуриране на схемите за подкрепа и осигуряването на съгласуваност и синергия помежду им.

На първо място, възможно е да се въведат комплексни грантови схеми, които да дават възможност на кандидатите сами да структурират пакета от помощ по проекта си според конкретните си потребности. На второ място, би следвало да се подготвят схеми, предлагащи интегриран пакет за подкрепа за разработване и/или внедряване на иновации. В него могат едновременно да се използват публична иновационна инфраструктура (например настаняване в технологичен парк) заедно с технологични (иновационни) и бизнес консултантски услуги. Крайно време е да се разработи и въведе оперативен механизъм за съгласуване и взаимодействие между различните категории интервенции по оперативната програма - грантовите схеми, схемите за финансови инструменти и институционалните проекти (например "София тех парк"), към общи целеви групи и дейности. По този начин ще може да се гарантира синергия между тези различни подходи за подпомагане.

Кандидатстване и подбор на проектите:


През първата половина на приключилия вече програмен период се проявиха редица проблеми при кандидатстването, породени от многото изисквани документи и прилагания твърде рестриктивен подход, довел до отхвърляне на неокомплектованите проекти на формално основание. Оценяването и подборът на проектите се извършваше твърде бавно, като през първите години на програмния период процесът на оценка по схемите често продължаваше над 6 месеца.
Затова в новата ОПИК 2014 - 2020 е добре да се децентрализира управлението на специализираните схеми чрез пълното или частично аутсорсване на подготовката и администрирането на тези схеми на подходящи специализирани институции/организации. Това може да стане чрез цялостно или частично възлагане на подготовката на схемите, подбора и/или администрирането на проектите на съответната специализирана държавна структура, или алтернативно – чрез възлагане по реда на Закона за обществените поръчки на външна специализирана организация с експертиза в съответната област.

Администриране на изпълнението:

Един от основните проблеми на тази фаза на програмния цикъл е твърде рестриктивният подход при администрирането на изпълняваните проекти. В редица случаи управляващият орган се намесваше в чисто търговските отношения между контрагентите. Осъществяването на предварителния контрол върху процедурите за избор на изпълнители беше друг основен проблем. Предварителният контрол се извършва поотделно на всеки от трите етапа на избора на изпълнители, като отнемаше съществена част от времето за изпълнение на проектите. Недостатъци на тази фаза бяха и голямото забавяне и свръхформализиране при разглеждането и одобрението на финалните отчети по проектите, и изплащането на безвъзмездната помощ.

Работата по ОПИК 2014 - 2020 може да се подобри, като се решат проблемите с предварителния контрол върху процедурите за избор на изпълнители, както и стриктното спазване на нормативно регламентираната времева рамка на процеса по администриране, верификация и разплащане на проектите. Управляващият орган следва да не се намесва в администрирането на търговските аспекти на договорните отношения с изпълнителите, а да следи само тези договорни аспекти, които имат пряко отношение към параметрите на одобрения проект. Добре е също така управляващият орган да наеме инженерно-технически специалисти за оценяването и верифицирането на проектите, с каквито и сега не разполага.

ОП "Конкурентоспособност 2007 - 2013" е сравнително успешно първо мащабно национално "упражнение" по формулиране и изпълнение на система от публични интервенции за насърчаване на икономическото развитие. Постигнато беше почти пълно усвояване на средствата. Натрупан е положителен опит в прилагането на финансовите инструменти, като са генерирани добри практики – модели за други страни членки. Все още не са ясни ефектите от изпълнението на програмата, като поради различни обективни и субективни причини може да се очаква, че на макрониво ефектите за националната икономика ще бъдат трудно измерими. Като цяло натрупаният опит е добра основа за решаване на предизвикателствата по новата оперативна програма.


Проблемите по първата програма "Конкурентоспособност":

Първичната причина за хроничните проблеми по изпълнението на оперативната програма, останала встрани от вниманието на публиката, беше в липсата на ясно формулирани икономически политики. Безвъзмездното финансиране по оперативната програма не е помощ за "фирми в нужда", а инструмент за реализиране на публичните политики в сферата на икономиката.

Основен проблем за ОП "Конкурентоспособност" беше, че след краха на социализма вече повече от 25 години България все още не разполага с детайлно разработени национални икономически политики. Фискалната и кредитната политики на макрониво са основните лостове за влияние на икономическото развитие.

Негативните ефекти за програмата от липсата на икономически политики могат да се проследят на две нива. На микрониво (нивото на конкретните грантови схеми) това обстоятелство правеше трудно и дори невъзможно формулирането на качествени и адекватни критерии за оценяване. Тъй като функцията на критериите за подбор на проектите е да моделират и да насочват грантовото финансиране за изпълнението на съответната публична политика, ако няма детайлно разписана политика, не е възможно да бъдат формулирани ясни и адекватни критерии за оценяване на проектите.

На макрониво липсата на кохерентна система от икономически политики обективно превърна оперативната програма в механичен сбор от интервенции без ясна координация и синергия помежду им, като доведе до разпиляване на финансирането и минимализиране на ефекта от изпълнението на програмата.


Линк към оригиналният текст на публикацията във в. "Капитал": http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2016/03/16/2724181_kak_programata_inovacii_i_konkurentosposobnost_moje_da/